Защо продължават зелените атаки срещу САЩ?

Стоица АРГИЛАШКИ

В Страната на неограничените възможности, където с една ябълка можеш да станеш милионер, а с две ябълки -милиардер, започнаха т.н. „първични избори” за президент. Наричат САЩ „обетована земя”, „жандарм на световния ред”, „извънземна дестинация” и как ли още не. Едно обаче е повече от ясно - в САЩ, дори и да си милиардер, дори и с цяла влакова композиция ябълки – пак не можеш да станеш президент, ако не минеш през няколко задължителни сита на вътрешно-партиен и общонационален/федерален подбор. При това така добре нагласен, че да изглежда като върхова еманация на американския модел демокрация - не само за пред света, но и за пъстроцветната шарения от националности, етноси, верски изповедания и странни формирования, които са в калейдоскопа на американското общество.

На амбразурата на първичните избори застават едновременно и демократите, и републиканците. По двама в предизборна вътрешно-партийна надпревара. Всъщност, голямото наддаване и преборване на силите за грандиозната президентска кампания, която е през ноември, вече започна в Айова. От 1972 г., традицията повелява в миниатюрния щат да се разгарят най-напред страстите в камината на президентските дебати. Някак приглушено и много фамилно звучи тази традиция. Всичко е фино изпипано. Тук, в Айова, евангелистите и консервативно настроените са представителна извадка на предпазливата част от американското общество, и затова на всички кандидати ще им бъде трудно.

Локомотивът на американските избори потегли под пълна пара, предстоят надлъгвания/прения в 49 щата до юни, а през юли ще научим кои са основните претенденти (от общо четирима) за Овалния кабинет в Белия дом. Двама демократи - Хилари Клинтън и Бърни Сандърс, и двама републиканци - Доналд Тръмп и Тед Круз, са по трасето на може би най-дългия и най-оспорван президентски маратон в света. Видно е, че американските избори са не само обикновена партийна платформа за преброяване на някакви гласове, а отразяват реалните възможности на обществото да каже смислено кого избира и най-вече - защо го избира за президент.

Никакви аналогии не могат и не бива да се правят с европейските избори, още по-малко с българските постановки. При нас партиите в момента мислят единствено и само как да останат във властта, в проекцията на сложни политически разговори за поста министър на образованието. Парадокси и реалности - нищо повече. Какво да се прави, през юли пак ще се намерят здрави сили, които ще обобщят, че ня#КОЙ отново ще има думата на президентските избори. Всъщност, вече май няма никакво значение кой е ТОЙ. Защото статистиката потвърждава, че българските инженери и лекари продължават да атакуват САЩ за зелени карти, защо ли?