0
На 11 януари по нов стил в Русе е роден писателят Светозар Акендиев Димитров, известен под псевдонима Змей Горянин. По стар стил за негова рождена дата е приета 29 декември 1905 г. Той завършва гимназия и работи в родния си град до 1930 г. След това се премества в София.
Змей Горянин е автор на десетки разкази, романи, пиеси, пътеписи, очерци и произведения за деца. Член е на СБП, Задругата на писателите историци и Дружеството на военните писатели. Превежда от сръбски и словашки. Свързва го близко приятелство с Р.Алексиев, М.Арнаудов, Елин Пелин, В.Стоилов и други видни представители на интелигенцията.
През 1943 г. написва стихотворението „На падналите при Арилие", публикувано в брошурката „Сръбските зверства". Става въпрос за убийството на подофицер Т. Апостолов, ефрейтор Д. Млачев и редниците П. Колясов и Г. Анев, извършено по пътя от гара Пожега през Арилие за Иваница. Те са служили в българската войска, която пазела нашите сънародници в Западните покрайнини и Македония от партизаните на Тито.
Неудобното име Змей Горянин е дълго време премълчавано и дори забранявано, защото е съден от т.нар. Народен съд. Писателят е изправен на подсъдимата скамейка, защото през 1942 година за кратко е бил цензор в Дирекцията по печата. Това обстоятелство позволява на литературните му врагове да го преследват и заклеймят като „фашист“. Някои от предишните му „другари“, ползващи се с доверие и авторитет пред новата власт – Христо Радевски, Младен Исаев и Георги Караславов, го увещават да се разкае публично, след което да бъде оневинен и реабилитиран. Змей Горянин обаче категорично отказва. Твърди, че като цензор не е сторил зло никому, нито пък е спирал нечия творба и затова смята подобен акт за унизителен и недостоен.
Змей Горянин продължава да пише, но не под псевдонима си, тъй като не му е било разрешено да го използва. Публикува под собственото си име Светлозар Димитров или под много други псевдоними - Станимир Сталев, Захария Лютаков, Марин Василев, Димитър Соколов и други.
Последните години от живота му, до смъртта му на 25 август 1958 г., преминават в самота. Погребан е в двора на манастира "Седемте престола" в Софийско, където е написал много от стиховете си. На надгробната плоча на Змей Горянин четем четиристишие за тъжната и трагична съдба на един истински творец:
„Душата ми копней за тишина,
сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Горда Стара планина
и сгушения в нея манастир.“
През 2016 г. Змей Горянин е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“ и една улица в родния му град носи неговото име.
Инж. Ангел Пелтеков, Граждански комитет „Западни Покрайнини“
Напиши коментар