0
Йорданка ЗАБУНОВА
Той е на 17. Висок е 181см, тежи 72 кг. Боец! Добре сложен, силен и красив. Чувствителен. Има пропорционално развито тяло. То му помага при изпълняването на сложни упражнения, включващи голяма част от мускулатурата, за пълноценното предаване на движението от една двигателна верига на друга. Защото 72-та му килограма могат да стоят само върху дланите и пръстите му!
Пълен отличник на СОУ „П. Волов” – Бяла, Русенска област. Копие на Вин Дизел във фигурата, лицето и усмивката! Само че много по-млад! Около него струи някаква аура от енергия и увереност. Всичко може да стане място за неговия размах, той е непретенциозен. Изобщо няма да се впускам в подробности и клиширани излияния в стил „това трябва да се гледа” за сложните фигури, които прави брилянтно! Че трябва, трябва! Обаче трябва да се гледат от хора с отворени сърца и вярна преценка. Открил алтернативата на застоялия начин на живот пред компютрите, той се забавлява по един изключителен начин с т.н. уличен фитнес, докато зрителите остават без дъх! Започва преди 4 години –още не е навършил 12 години. С лостове вместо с фитнес (съобразявайки се с притесненията на майка си, Димитринка Кръстева, преподавателка по физкултура, че фитнесът може да навреди на развиващата се млада костна система).
По-интересното е обаче, че по стрийт фитнеса го запалват видеоклипове от интернет. И ако някой иска да инвентаризира лостове, спортни съоръжения и друго де що има в Бяла от винкел, да се обърне към него: Йордан Станчев. Той познава всяко местенце, където може да изпробва силата и издръжливостта си. Започва от уредите в НУ „П.Р.Славейков”, в НУ „Св. Св. Кирил и Методий”, сега „лети” на спортната площадка в училището, в което учи – СОУ „П. Волов”, между чиновете в класната стая, на шосето, в градинките между сградите, на ръба на моста на Кольо Фичето! Най-често тренира вкъщи, не по програма, а само когато е добре физически, когато усеща, че е пренатоварен – спира. Казва, че всяка тренировка е базирана на взаимодействие между собственото тегло и околната среда. Споменава популярните лицева опора, кофичка, набиране, коремно и силово възлизане на лост …
- Губил ли си мотивация?
- Често съм губил мотивация от предишни състезания – например след второто ми състезание във Велико Търново бях втори и загубих мотивацията, но момчетата от клиповете ме накараха да продължавам с нови сили.
- Каква е крайната ти цел?
- Като на всеки друг - да стана най-добър!
- В какви състезания си участвал?
- Фрийстайл – всеки показва, каквито елементи може - силови, динамични, атрактивни. Те се делят на бутащи и дърпащи, като трябва да се наблегне на всеки елемент, не може само силови или само атрактивни – трябва да има от всичко, по възможност без повторения.
–Тренираш ли срещу огледало, като балерините, за да усъвършенстваш фигурата?
- Не точно! Единствено използвам телефона си или друго снимачно средство да видя как изглежда, защото напрежението е огромно и трябва напълно да се концентрираш върху упражненията.
- Световното първенство по стрийт фитнес в Лион, Франция на 24 октомври т.г. ли беше най-авторитетното ти участие?
- Не, състезанието в Лион бе етап за класиране. Там отиват най-добрите, но този път се изненадах. Класираните от Световната федерация по стрийт фитнес бяха сравнително малко - само три държави – Франция, Беларус и България. Българите бяхме трима. Преди това в Свищов се проведе национално състезание и взех първо място. Беше приятно, защото победих конкурента си, който по-рано ме би във Велико Търново, а тренирах немалко, за да осъществя тази си цел- именно следващия път аз да съм на върха.
- Сигурно имаш много приятели, които се увличат от този спорт?
- Да, приятели от всички краища на страната, всички имаме уважение и респект един към друг, гледаме да си помагаме и да сме си полезни взаимно. Практикуващите уличен фитнес в България не са така многобройни, както посетителите на конвенционалния фитнес.
- Имаш ли последователи в Бяла?
- Първоначално бяхме десетина души, после някои се преориентираха към други спортове. За да продължава да се усъвършенства фитнесът на открито, са необходими на първо време повече отредени места за провеждане на такъв тип тренировки, които да са общодостъпни и безплатни. Надявам се и в Бяла да бъде направена такава площадка. Съоръженията, които са нужни за изграждането й, не са скъпи.
- Ти би ли спортувал нещо друго?
- Отдават ми се останалите спортове, където се играе с ръце, не ми се отдават спортовете, където краката са водещ фактор, както например футболът! Предпочитам да играя волейбол, баскетбол, хандбал.
- Вземаш ли някакви хранителни добавки?
- Не, преди опитах за около седмица – през зимния сезон, за да кача малко повече мускулна маса и целият се изринах, хранителните добавки не са за всеки, не на всеки му понасят, както не ми понасят на мен.
- Как се трупа мускулна маса?
- Главно чрез месо, яйца, ориз в храната и всичко да е натурално по възможност, домашно производство, да знаеш, че всъщност ядеш храна, а не нещо друго, което прилича на нея.
- Харесват ли те момичетата?
- Аз имам приятелка и не обръщам особено голямо внимание на…
- В профила си във Фейсбук пишеш „обвързан”. Това завинаги ли е?
- Надявам се, дълбоко се надявам нещата между нас да се запазят такива, каквито са! Тя е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали досега. Искрено се надявам, че имам бъдеще с нея!
- Сега разбрах, че си внук на Иван Станчев, който стави едно много хубаво „Добър ден, моя хубава Бяла”. Ти пишеш ли стихове?
- Пишех като малък, в началното училище, но рядко. Преди две години спечелих първа награда на областния конкурс за есе на тема „Хармонията на етническата толерантност“. Сега интересите ми са по-различни. Но това не ме прави по-малко емоционален. Спортът възпитава наравно с примера в къщи и семейството.
- Какви са плановете ти, след като завършиш гимназията?
- Насочил съм се към правото.
- Коя мисъл си си избрал за девиз в живота?
- „Една загуба не може да ме накара да спра!”
Напиши коментар