Кратка история на спортната стрелба

Състезания по стрелба се провеждат вероятно откакто са изобретени огнестрелните средства. Векове наред все пак използването на пушки или техните прототипи не е било възможно с цел удоволствие, като нещо подобно са могли да си позволят ограничен брой хора от елитните аристократични кръгове.

Постепенно обаче през XIX век оръжията стават все по-достъпни на масовия пазар, а когато Пиер дьо Кубертен организира първата модерна Олимпиада, част от нея става и спортната стрелба. Разбира се, тя няма как да е пренесена като традиция от Древна Елада, тъй като тогава никой не е познавал барута. Но пък самият Кубертен е страстен почитател на този набиращ сила спорт и го включва в програмата на Първите игри през 1896 г. в Атина.

От този момент насам стрелбата е неизменна част от олимпийския форум с изключение на 1904 и 1928 г. За 125 години са раздадени 287 комплекта медали в различните дисциплини, като най-много шампиони са излъчили САЩ (57), следвани от Китай (26) и Русия (24, като 17 от тях са записани в епохата на несъществуващия вече Съветски съюз). На индивидуално ниво рекордьор е американецът Карл Осбърн, който е спечелил общо 11 медала, 5 от тях - златни. С най-много участия на Олимпийски игри пък е Афанасий Кузмин, който между 1976 и 2012 г. включително 9 пъти показва колко е точен мерникът му на най-големия спортен форум - първо като част от СССР, а след това и като представител на получилата независимост негова родина - Латвия.

“И ний сме дали нещо на света…”

С гордост можем да отбележим, че стрелбата е един от спортовете, който е донесъл най-голяма радост и на българите. Срещу името на страната ни са записани 4 златни медала, като по два пъти на най-високото място на почетната стълбичка застават заслужено Таню Киряков и Мария Гроздева. Първият триумф идва през 1988 г. в Сеул, където Киряков побеждава всички с точността си на 10 метра въздушен пистолет. В същата дисциплина 8 години по-късно големият ни спортист печели бронзово отличие, за да се изкачи отново на върха през 2000 г., но този път златото е на 50 м пистолет. В Сидни Киряков дори облече за кадем екипа, с който взе титлата в Сеул, като това му донесе късмет.

А в Австралия пък първия си триумф записа Мария Гроздева, която преди това два пъти се окичи с бронза - все на пневматичен пистолет в Барселона’92 и Атланта’96. В Сидни тя се превърна в нашето златно момиче, като показа шампионска точност на 25 м малокалибрен пистолет. Но големият триумф настъпи на следващия форум в Атина - през 2004 г. Гроздева отново се окичи със златото, този път на 25 м пневматичен пистолет, добавяйки още и бронз на 10 м отново с въздушно оръжие.

Двамата ни големи шампиони са спечелили общо 8 олимпийски медала, но на името на България са записани 17 отличия от спортния форум. Най-актуалната ни звезда в спортната стрелба е Антоанета Костадинова, която си спечели сребърен медал на 10 м въздушен пистолет. Освен нея, с медали на страната ни от Летните игри са ни радвали спортисти като Весела Лечева, Нонка Матова, Диана Йоргова, Емил Милев.

Какви оръжия и дисциплини срещаме при спортната стрелба?

Дотук описахме най-забележителните постижения в български и световен мащаб в олимпийската стрелба. Родните успехи са свързани предимно със състезанията в стрелбището на закрито. Дисциплините от последните Игри са следните:

10 метра въздушна пушка;
50 метра стрелба с пушка от 3 позиции;
10 метра въздушен пистолет;
25 м бърза стрелба с пистолет;
Отборна надпревара.

Освен това обаче на Олимпийски игри се раздават медали и в стрелбата на открито по подвижни мишени. В първите издания през първата половина на XX век дори се провежда дисциплината стрелба по бягащ елен. Днес е трудно да си представим, че някога поразяване на живо същество е носило медал, но това е факт чак до 1956 г. Иначе в съвременните версии на Игрите стрелбата на открито е в дисциплините трап и скийт, където се стреля по летящи панички. В тази категория на спорта се използват качествените полуавтоматични карабини, при които може да се стреля бързо, тъй като патроните са практически самозареждащи се.

Има и неолимпийски дисциплини, които също могат да се практикуват. Така например извън програмата на Игрите остава стрелбата с ловно оръжие от разстояние 200 или 300 метра, която дълго време е част от програмата на най-големия спортен форум.

Иначе освен на открито и закрито можем да разделим спорта спрямо премерване на точността с въздушно и с огнестрелно оръжие. За второто има нужда от разрешително, за да се практикува. Тук всеки желаещ да практикува спорта трябва да бъде и член на определен клуб, който е официално регистриран и развива активна дейност. Независимо дали става дума за олимпийски, или неолимпийски дисциплини в спортната стрелба, стрелците трябва да спазват всички условия за безопасно боравене с оръжието и да не застрашават живота на хората около тях.