0
Днес Валери Кунчев отново направи своя юначен жест в Мъртвата долина в навечерието на 10 декември - Деня на освобождението на Плевен. Там, където преди повече от век са ехтели залповете на оръдията и пушките, където се е носело войнишкото „ура” над редутите, един плевенчанин прави своето традиционно преклонение пред подвига на освободителите в язовирчето под Панорама "Плевенска епопея 1877 г.”. Без да се страхува от студа и лошото време, убеден, че това е нещо малко, но много силно, той се потопи в студените води на язовира, за да напомни на всички с ритуалното си плуване, че някога от тук започва свободата на България.
Кой е Валери Кунчев?
Завършил Техникума по механоелектротехника в нашия град, той дълги години е работил в ТЕЦ-а, и то на закрития плувен басейн, докато го имаше. Много от нашите читатели знаят, че е изявен плувец и спасител. Повече от 35 години има стаж като спасител на водоемите в нашия край и по морето през летните месеци. Издигнал е в култ плуването и съжалява, че в Плевен няма повече закрити плувни басейни, които да се използват целогодишно и по този начин да се съдейства за укрепване здравето на подрастващите и подобряване на физическата им подготовка. Валери поддържа и до днес формата си въпреки 63-те си години и не се плаши нито от дълбоките води, нито от ниските температури. Важното е да се знае кога да спреш с изпитанието на силите и възможностите си, казва той. Служител на хотел „Балкан”, той използва свободното си време и тренира или в Кайлъка, или е във водоемите край Плевен.
- Обичам да плувам и съм изключителен поклонник на този спорт. Чрез този спорт поддържам формата си и това е основното, за да го харесвам толкова много. Шестнайсет пъти съм участвал в маратона Галата – Варна и това ме задължава. Предния ден дойдох на брега на язовира да разбия леда край брега, за да мога да вляза навътре. Рекордът ми е бил да плувам тук при минус 9 градуса. А сега се намираме на най-дълбокото място в язовира - чашата, близо до савака, там където е преливникът. Вече 23 години правя този ритуал, но не се отказвам. Дори разговарях с директора на дирекция „Военноисторически музеи” г-н Милко Аспарухов и го известих за намерението си. Някога тук са се водили боевете и са дадени много жертви, а моето е само един поклон към тези герои.
Напиши коментар