Русе: Хванат с 2,49 промила и без документи търси справедливост, бил невинен

Мъж от Сливо поле, който карал автомобила си стабилно почерпен, обжалва присъдата си от Русенския районен съд на втора инстанция. Подсъдимият М.Г. е признат за виновен за това, че на 11 септември 2013 година в Сливо поле карал „Рено Шамад” с 2,49 промила алкохол. Заради постъпката си мъжът е наказан с лишаване от свобода за 10 месеца, като изтърпяването им се отлага за изпитателен срок от 3 години и лишаване от право да управлява автомобил за 3 години и 6 месеца.

М.Г. обаче останал недоволен от присъдата и решил да потърси справедливост пред Окръжния съд, като моли тя да бъде отменена и да бъде признат за невинен. Според обвинението обаче присъдата е справедлива. Мъжът многократно е бил наказван за нарушения на правилата за движение, като 4 пъти за управление на МПС след употреба на алкохол. В деня на инцидента подсъдимият е заявил, че е изпил литър и половина бира. Когато бил спрян за проверка от полицаите, той лъхал на алкохол и залитал. Дрегерът отчел 2,49 промила в издишания от него въздух. Шофьорът не представил документи за самоличност, нито книжка и униформените го отвели в районното. Там установили самоличността му и му издали талон за кръвно изследване за алкохол.

След това М.Г. отишъл до русенската болница, където да даде кръв за проба, но там не направили изследването, понеже той не им представил лична карта. В съда подсъдимият не оспорил наличието на алкохол, твърдял, че е изпил 3 бири. Според него обаче дрегерът не показвал точно. Полицаите били длъжни да му дадат документ, заместващ личната му карта, който да представи в болницата. Също така били длъжни да го закарат до лечебното заведение, или до стоянка на таксита, понеже заради късния час нямало градски транспорт. Така пияният мъж бил принуден да отиде с колата си до болницата. Освен това полицаите не били показали сертификат за дрегера, който използвали. В решението на съда обаче е отбелязано, че всяко лице е длъжно да носи документите си за самоличност. В закона за българските документи също не са предвидени заместващи документи за самоличност и контролните органи от Сектор Пътна полиция не са длъжни да му осигуряват такива. Още по-малко може да им се вмени задължението на полицаите да откарат подсъдимия до болницата в Русе.

Решението на Окръжния съд е да потвърди присъдата на първоинстанционния и не подлежи на обжалване.