Русенската опера взриви публиката в Букурещ с „Ернани“

Русенската опера взриви букурещката публика в петък вечер (25 март) с романтичната творба на Джузепе Верди „Ернани“. Първото гостуване на Държавната опера в румънската столица надмина очакванията и е част от поредицата събития, посветени на столетния сезон на Националната опера в Букурещ – „Опера 100“. Залата бе пълна, билетите предварително изкупени, а ранната опера на Верди, която не се поставя често, буди любопитството на меломаните. Този шедьовър на Верди за последно е изпълнен на румънската национална сцена през 1981 г.

Резултатът от работата на творческия екип на нашата опера е пищна постановка – съчетание от завладяваща музика, прекрасни гласове, блестящ хор - този на Операта и „Дунавски звуци“, разкошни костюми, световни режисьор и диригент – условия, които да предизвикат интереса и възторга на не една публика. Така стана на премиерата в Русе на фестивалната сцена на „Мартенски музикални дни“, така беше и в зала 1 на НДК в София, а на 25 март и в Букурещ.

На фона на истинско историческо събитие (коронацията на Карл V за император в Аахен) се случва любовна трагедия. Елвира, племенница и годеница на херцог Дон Руи Гомес де Силва, обича изгнаника Ернани, който е прогонен като бунтовник и бандит. С него Силва се съюзява срещу по-мощния съперник – испанският крал Дон Карлос. Ернани залага живота си и трябва да се откаже от него в деня на брака. Непонятен за днешния морал „строг кодекс на честта“. Четиримата действащи лица – Елвира, Ернани, Де Силва и Дон Карлос са четири много типични фигури на композитора, в случая - любовен четириъгълник. В много от оперите си Верди залага на сопрано, тенор, баритон и бас като техният музикален език е този на многочастните арии с техните ариози и кабалети. Те са събрани в дуети и ансамбли. Не липсва и вдъхновяващият припев, предимно в унисон, който е своеобразна запазена марка на гениалния композитор.

Режисьорът Орлин Атанасов е заложил на класиката в жанра и на минималистичния подход в мизансцена, което подсилва антагонизма и противоречията между главните герои. Може би точно това прави постановката толкова харесвана и кара зрителите да я аплодират горещо.

Още с първото си появяване на диригентския пулт в оркестрината Хосе Кура предизвика бурните овации на публиката. Знаменитият тенор и диригент накара зрителите да усетят интензивната връзка между подиума и оркестъра. Дирижирането му с неговата енергия и излъчване е наистина впечатляващо. Понякога дори е трудно да откъснеш поглед от оркестровата яма и да го накараш да се „върне“ на случващото се на сцената.

Русенската постановка грабва със своята сценична романтика и пищност на костюмите, дело на младия певец и сценограф Денис Иванов. В декорите и историческите костюми той, както и режисьорът, се придържа към класическия стил, без модернистични похвати. Но това пиршество за сетивата не е самоцелно. Режисьорът е потърсил ракурса на човешката и социална драма. Великолепната сценография, силните обрати в драматургията, контрастът на емоциите – всичко това въвлича публиката и я кара да съпреживее съдбата на героите.

Особено вълнуващо за зрителите бе развитието на действието между четиримата солисти. Вокално и артистично те бяха на висота. Тенорът Борис Луков със специфичния си тембър и енергично поведение, направиха Ернани убедителен представител на аристократа, превърнал се в капитан на разбойниците. Неговите съперници за любовта на Елвира, Дон Карлос и Силва, са поверени на именития баритон Венцислав Анастасов и на Емил Желев с красивия тембърен бас. Венцислав Анастасов изпя великолепно триумфиращия Дон Карлос по наистина кралски маниер, както се полага на бъдещ крал. Анастасов пее с дълбочина и проницателно усещане за драматичен темп.

Емил Желев постави отмъстителния старец Силва на сцената с високо сценично присъствие и елегантност, която отне всяка едноизмерност от ролята. Ярък, запомнящ се образ.

Елвира, ухажвана от тримата господа, особено взискателна роля не само вокално, но и музикално, беше изпята от световната оперна прима Цветелина Василева с лиричното си спинтово сопрано. Ролята бе наситена с голям драматизъм, с пълнота на гласа, с емоция и трагизъм, която публиката многократно награждаваше със специални акламации.

От поддържащите роли Нели Петкова се изяви като Джована, Стоян Стоянджов – Яго, а Дон Рикардо – кралският оръженосец изпя Иван Пенчев.

Хормайсторът Стелияна Димитрова – Хернани беше компетентният вдъхновяващ ръководител на Хора, който за пореден път показа класа. Блестящо, органично, високо професионално, запомнящо се бе всяко тяхно изпълнение. Мелодиите привличат с енергията си, като особено силни са те във финалните състави и хорове.

Аплодисментите валяха след всяко изпълнение на хора или на соловите партии.

Особено силно въздействие и драматична изразителност бе постигната във финалното трио. Кулминацията, поднесена великолепно от тримата – Борис Луков, Цветелина Василева и Емил Желев, заслужиха ръкоплясканията с прекрасното си актьорско и вокално изпълнение.

Завеса! Миг тишина и …. Аплодисменти!

Станала на крака, румънската публика бурно аплодира звездния състав солисти, хор, балет, оркестър и забележителния диригент. Тя аплодира и музиката на Верди, написана с любов и страст, която не е чувала цели 41 години.

Безброй поклони, цветя и овации за солистите, за диригента, за хормайстора, за Цветелина Василева, за Борис Луков, Венцислав Атанасов, Емил Желев… за всички. Първата русенска постановка в Букурещ, не само очаквана, но и блестящо представена, ще се помни дълго. Сигурно е, че Русе вече има запазено място в сърцата на румънската публика.

Пламенка АНГЕЛОВА

Специален пратеник на „Бряг“