За чарковете и механизмите на държавността…

Стоица АРГИЛАШКИ

И така, там където вече имаме избрани кметове, честито на новите градоначалници и на техните избиратели. За останалите изпитанието ще продължи и през новата седмица. Балотажите са привилегия на демокрацията. Да се доуточнят недоразуменията и да се види кой кум, кой сват и кой на булката брат, за да няма обрат в гласуването на целокупния електорат.

Поради хубавото време и подходящите атмосферни условия за природна експанзия по вили, градски покрайнини и туристическо-селски занимания процентът на гласувалите е премерено оптимистичен. Но кой го интересува това, по-важно е да имаме местна власт, която да си поеме кръста и кормилото за следващите четири години. За да влезе каруцата на народното самоуправление в партийните коловози на съответните народни/местни любимци и фаворити. И както си му е редът, те пък на свой ред ще имат причина, без колебание, да проповядват истините на издигналата ги за високия пост партия и да работят за благото на всички останали. Тук има леко отклонение от морално-етичните норми на Истината, защото не е задължително кметът да е обичан от всички, но е задължително да е уважаван. Все пак кметът е избор преди всичко не на партията, а на своите съграждани/съселяни. И в този смисъл местните избори имат много повече мажоритарност в себе си, отколкото парламентарните.

В чисто делничен план ни остава да чакаме през започващата седмица умуването на Комисията за енергийно и водно регулиране, която на 30 октомври ще реши дали да промени цената на тока за промишлените предприятия. Тази дилема я тътрим от лятото, а евентуалната промяна ще влезе в сила на 1 ноември. Става дума за намаление, а не за увеличение на цената на тока за бизнеса, само че нещо в „добрите” намерения на регулатора не пасва на деловите и предприемчивите българи. И правилно не им „пасва”, защото регулаторът си прави лека гавра, като обявява своите справедливи увеличения и евентуални намеления с половин уста, под сурдинка, неразбираемо и завоалирано, сякаш слушаме будистки заклинания, а не ясни и категорични икономически и пазарни доводи. Четирите работодателски организации пак заплашват с протести. Тук обаче има една много тънка врътка- ще рефлектира ли намалението за бизнеса върху цените на тока за дребните риби/битови потребители? Как ще стане точно номерът с поговорката „И вълкът сит, и агнето цяло”, още не е ясно, така както винаги е било неясно около регулаторните механизми на разцентрованата ни държавност.