0
Документалният филм „Пианото на Шостакович“, който се снима в Русенско и отразява гостуванията на великия руски композитор Дмитрий Шостакович в града през 1958 г. и 1965 г., естествено предизвика голям интерес сред русенци. Преди две години историкът д-р Веселина Антонова и Пламен Бейков, тогава още драматург на Операта, започват един общ проект - проучване на тези гостувания. Първият етап завършва с изложбата „Дмитрий Шостакович в България“ през миналата есен на фестивала „Мартенски музикални дни“. Проектът на Русенската опера е финансиран по програмата за малки художествени проекти на Община Русе. Идеята продължава с продуцирането на филм, а интересът се подхранва както от загадката точно на кой инструмент Шостакович е изнесъл своя концерт през 1958 г., така и от гостуването му в Пиргово през 1965 г., когато е бил в Русе цели 20 дни. Тогава в рамките на ММД е поставена неговата опера „Катерина Измайлова“. Усилията на двамата изследователи – В. Антонова и П. Бейков, са насочени към доста оскъдните фотографии и документи, паметни книги, където Шостакович е оставял своите впечатления, материали от тогавашната преса. Намират и свидетели, за които не подозират.
За проучванията може да се разкаже много, но на мен ми беше интересно, (а надявам се и на Вас) да разбера какво мислят младите хора за времето, в което композитор от такава величина като Шостакович е посетил България. Предлагам гледната точка на младия режисьор на документалния филм Стефан Прохоров.
- Г-н Прохоров, кое Ви провокира като режисьор да се потопите в онези далечни години?
- Провокациите са няколко. Първата беше в рамките на един непринуден разговор с Пламен Бейков, който разказа историята на така мистериозно появяващ се и изчезващ роял, дето го носят на ръце, оказва се в някое село, пък после не бил този роял и т.н. и на шега си казах: „Ама трябва да направим документален филм – това си е цяла кримка“.
Малко след това, когато навлязохме по-дълбоко в историята на посещенията на Шостакович в Русе, се намеси и екзотичният елемент. Защото посещение на Шостакович в Русе, към днешна дата, звучи екзотично и странно. Факт е, че по-големите, по-мащабните личности в областта на музиката или друг вид изкуства рядко в днешно време посещават други места, освен София и Варна. В последните петнадесетина години, когато известна личност идва в България, рядко отива другаде, освен в София и Пловдив. Това повдигна въпроса „По какъв начин изобщо се е случвал културният живот в България през 50-те и 60-те години, че и по-назад. Защо определени неща, които са произтичали като процеси, в момента не произтичат изобщо и т.н.?“ Това ни доведе до същината на въпроса. По какъв начин изобщо се е живеело в това време, за което нашето поколение – поколението на 30-тинагодишните, няма истинска представа. Ние нямаме спомени и никога не сме живели в културата на премълчаното, на недоизказаното, на Езоповия език. В тези посещения присъства както официалният наратив, така и моментът как Шостакович гушка агне в село Пиргово и подобни измишльотини на практика. Защото това е пълно безумие - Шостакович – автор на забележителни симфонии, да му даваме да гушка агне - това е „Балкантурист“. В същия момент обаче имаме връзката на този сам по себе си десидент с оркестъра на Русенската опера, изграден изцяло от музиканти – деца на осъдени от Народния съд или по различен начин репресирани от тоталитарния режим. И се оказва, че всъщност в това посещение и в тази история се съдържа много повече. И най-важното, това са истории, за които ние няма откъде да разберем истински, тъй като те не присъстват в документи, освен в срещите с малцината, които помнят. А те наистина са малцина и е прекрасно, че Веселина Антонова и Пламен Бейков така отдадено са се заели да ги издирят и да ни позволят да се срещнем с тях, за да може да направим този филм.
- За себе си какво отрихте и най-много Ви впечатли?
- Впечатли ме лично как тези хора на средна възраст 92 години, които интервюираме, продължават, не бих искам да използвам жаргона, „да са в час“. Колко бистро разсъждават, спомнят си и осмислят тези процеси в своето минало! Това е най-вълнуващото и радващото. И разбира се, това е първа задълбочена среща на нашия екип изобщо с културния живот на град Русе, който има един легендарен статут, но за случващото се в момента в града и около него разбираме твърде малко и твърде рядко.
Нашият екип се състои от оператора Кети Маринова и моя милост - режисьора Стефан Прохоров. Стъпваме върху изследването на Веселина Антонова и Пламен Бейков, които ни придружават в срещите с хората, в издирването им, в организацията и логистиката на снимачния процес.
- Стои ли зад Вас някаква организация, институция?
- Зад нас стои организацията на нашата съвест. Ние сме Форс мажор студио - малка продуцентска къща в областта на театъра, киното, визуалните изкуства и пр.
- Смятате ли, че този ентусиазъм, с който са работили отдадено тези музиканти някога, съществува днес в младото поколение?
- Разбира се! Ентусиазмът не е функция на възрастта, нито на времето, той е функция на осмислената потребност. И в този смисъл той не принадлежи на поколения.
Автор: Пламенка АНГЕЛОВА
Напиши коментар