0
На тази дата (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България.
До Съединението се стига след народни бунтове в южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. Народът недоволства от несправедливите решения на Берлинския конгрес, разпокъсал на пет части българските земи след Освобождението.
В Пловдив, Търново и други български градове възникват комитетите „Единство“, които си поставят за цел национално обединение. 1880 година в сътрудничество с правителството на Княжество България южнобългарски общественици основават комитетска мрежа със средище в Сливен. През 1884 година опозиционната Народна партия организира масови демонстрации в Източна Румелия под лозунга за обединение с Княжеството, а през 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където съединистите установяват собствено управление. Чирпанската чета тръгва за Пловдив, но е застигната и разбита от войскова част при село Калфата. Независимо от това четата успява да се съвземе и присъедини към тази на голямоконарци и заедно да настъпят към Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Продан Тишков – Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден.
При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят самѝ Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив. Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и членовете на областното управление. Кръстевич не оказва съпротива с думите: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.
С прокламация е обявено Временно правителство с председател д-р Георги Странски, което провъзгласява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Във временното правителство и подготовката на Съединението участва и майор Сава Муткуров, родом от Търново. Той и Димитър Ризов на нарочна среща в Шумен уведомяват княз Александър I Батенберг за подготвяното дело и получават съгласието му.
На 8 септември княз Батенберг с манифест, издаден в старата българска столица Търново, утвърждава съединението на двете български области в една държава и приема да бъде княз на Северна и Южна България. Подкрепата на княза за святото дело е решаваща и без нея то не би имало успех, въпреки силната народна воля.
Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър I Батенберг от званието генерал.
Съединението е защитено от българските войници и пълководци в Сръбско-българската война от 2 ноември до 7 декември 1885 г. Победата им е оповестена в европейския печат с думите ”капитаните победиха генералите“. Успехът във войната е основна предпоставка за международното признание на Съединението на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) и подписването на Българо-турската спогодба през 1886 г.
Денят на Съединението е обявен за официален празник на България с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
В цялата страна днес ще има празнични прояви. Кулминацията на честванията е в Пловдив, който на днешната дата отбелязва и своя празник. Довечера там ще се състои тържествената заря-проверка. В тържествата по традиция участват президентът и министърът на отбраната. Тържества вчера имаше и в град Съединение и Чирпан, където президентът Румен Радев нарече акта на Съединението "апогей на предците ни за свобода".
Напиши коментар