С Мариян Бачев и Георги Мамалев театърът в Русе открива новия си творчески сезон

Две театрални звезди ще блестят в новата постановка на Русенския театър „Балкански синдром“ - Мариян Бачев и Георги Мамалев. В премиерното заглавие по текст на Станислав Стратиев Мариян Бачев се превъплащава в главната роля на директор на театър, а какво ще играе Мамалев от театъра пожелаха да запазят в тайна до 12 септември, когато ще е премиерата.

В „Балкански синдром“ Станислав Стратиев задава наистина важните за нацията ни въпроси: Кои сме?... Защо сме такива?.. Накъде отиваме?... Ще пребъдем ли?... Защото обича и до края си вярва в якото, упорито, неизтребимо и здраво племе, преминало Дунав, хванато за опашките на дребните си кончета.

Директорът на театъра Боян Иванов съобщи пред медиите, че точно в деня на брифинга се навършват 81 години от рождението на големия писател сатирик и спектакълът е повод да се отбележи тази годишнина. „Социална критика поднесена под формата на смях - това беше моето желание и моето пожелание към Недялко да запазим тази форма, независимо, че сатирата винаги е тъжна.. В този смисъл мисля, че представлението е постигнало тази тоналност и се надявам да достигне до повече хора. Защото не сме се опитвали да правим забавление , а сме се опитали да извадим този текст от края на 80-те и да го разположим сега така, както би изглеждал през нашите очи“.

Режисьорът Недялко Делчев изказа задоволството си, че има възможност да работи с една много добре мотивира трупа от актьори и с Мариян Бачев, „който отлично се вписа, и който има този талант да става интегрална част от колектива, в който попада“. Делчев сподели, че макар да е познавал Стратиев и той да е негов любим автор, в работата си с актьорите е преоткрил „едни пластове и една сериозност на Стратиев, за които винаги съм се догаждал“ и предлага по често да вглеждаме в пророческите текстове на Стратиев, и да се равняваме по националните идеи и идеали на големите ни автори.

Недялко Делчев заяви, че се чувства изключително щастлив от работата си с композитора Пламен Мирчев – Мирона“: „Той е голям шанс за Русе!“

За Мирона и за службите в театъра говори и Мариян Бачев: „За русенския театър е чест и привилегия да имат Мирона в своя екип. Неговата работа е наистина много деликатна , но важна и неизменна част от един спектакъл. Често пропускаме и една много важна част от организма наречен театър - това са службите . В Русе те са великолепни . Държа да го отбележа, защото това, което зрителите виждат на сцената, не става без тяхното участие. И аз съм много спокоен на сцената, когато те са зад нея.

Мариян Бачев е бил изненадан, когато директорът на театъра го кани за главната роля в „Балкански синром“, но приема с радост, защото за пръв път ще играе под режисурата на Недялко Делчев и с русенската трупа: „Този Стратиев, който ще видите и който заедно с колегите сътворихме, ще е малко смях през сълзи. Познаваме го от „Сако от велур“ и от „Оркестър без име“ и „Рейс“, но те са в усмихнатата част на театралния спектър. Хубавото при работата с Недялко е, че той ни прави съавтори - няма я оная догматична ръка на режисьора и то ще се усети, според мен, от зрителите. Ще видим един по-различен Стратиев, особено в четвъртата част, където като решение и пластичен план Таня Соколова ги решава много интересно. За мен беше изключително удоволствие да работя с колегите от Русенския театър и това не е комплимент, а те са наистина в много добра творческа форма, абсолютно стабилно стъпили на театралната карта. Казвам го от опита си, доста театри съм обиколил и в различни жанрове съм работил. Щастлив съм, че създадохме този спектакъл и много се надявам той да има добър и дълъг живот“ – каза в заключение Мариян Бачев.

В мащабното представление играе почти цялата трупа, с изключение на трима актьори. Мащабно е не заради финансовите измерения , а защото са въвлечени всички от театъра. Дори в антракта действието продължава във фоайето и после пак се пренася на сцената.

„Може да не „Война и мир“, но играем „на живот и смърт“ – развесели присъстващите в типичния си стил Мариян Бачев.

„Театралният празник е тогава, когато имаш усещането, че това е дело на хора, които работят - от портиера до салонния персонал и са въвлечени колкото се може повече хора от трупата. Театърът трябва да се усеща като един общ колектив. Не за да създавам мащабност, а усещането за общност“- това е виждането и мечтата на режисьора.

Сценографията и костюмите са дело на художника Петър Митев, музиката на Пламен Мирчев – Мирона, хореографията на Татяна Соколова, фотограф е Момчил Михайлов

Участват: Мариан Бачев, Венцислав Петков, Дона Вълова, Евгения Явашева, Ивайло Драганов, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев, Катерина Борисова, Кадри Хабил, Кристиана Ценкова, Крум Берков, Любомир Кънев, Мариана Крумова, Милен Димитров, Надя Банчева, Тодор Лазаров, Ясена Господинова, със специалното участие на Георги Мамалев.

Колкото до ладата (мечтата на всеки българин от онова време), която ще стои пред театъра преди всяко представление на „Балкански синдром“, тя ще се вплита в някакъв вид пърформанс със сатирични нотки, подобно на плаката, в който е запазен този сатиричен тон.

Странна, според Боян Иванов, носталгия по времето на соца. Защото неговите мечти като директор на театъра е да започнат да правят хубави, големи, вълнуващи представления, които да привличат качествена публика.

Автор: Пламенка Ангелова