0
Бай Ганьо стъпва на русенската театрална сцена
Бай Ганьо – героят на Алеко Константинов – появил се в отделна книга през 1895-а, вече 120 години шества сред нас, за да предизвиква нашия смях и нашата болка, за да предизвиква нашия размисъл за това какви сме - зли, добри, хитри, жизнени – в огледалото на другите – в страната ни, в Европа, в света. Този герой мени дяволски одеждите си във времето, но запазва нрава си, показвайки своята агресивност и комичност, да печели пари, власт, влияние в политиката, да бъде образец на хищническа стихия, която е неизтребима и до днес…
Затова Русенският театър реши за втори път /след 1995/ да постави пиесата на Георги Данаилов "Господин Балкански" /сега под заглавие "Господин Ганьо"/ като изблик на една публицистична енергия с вика: "Докога ще търпим тази "нравственост", докога страхливо ще се усмихваме на неговата безпардонност и арогантност, докога той ще бъде менте-пример за жизненост, оцеляване и оттам заличаване на всички нравствени традиции”. Постановката "Господин Ганьо" е дело на режисьора Пламен Панев, сценографията - на Цанко Цанев, костюмите - на Виолета Радкова. Участват артистите Любомир Кънев /в ролята на Бай Ганьо/, Виктор Иванов, Ивайло Ненов, Александър Узунов, Кадри Хабил, Венцислав Петков, Татяна Цветкова. В спектакъла ще направи професионален дебют и младата актриса Дайана Михайлова, която миналата година завърши НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Премиерните представления на "Господин Ганьо" от Георги Данаилов на сцената на Русенския драматичен театър са предвидени за 25 и 29 февруари.
Алековият герой стъпва и на русенската сцена. Но дали след победоносното му шествие на нея ще остане смехът или болката от неговите действия? Зависи от самите нас - от нашата търпимост и смелост.
В една от почивките на напрегнатите репетиции Пламен Панев и Любомир Кънев споделиха размисли за героя на Алеко Константинов и Георги Данаилов, за начина им на интерпретация на тази, станала вече популярна, пиеса.
Любомир КЪНЕВ, изпълнител на ролята на Бай Ганьо:
Искаме да покажем новия, рафиниран, образован, поевропейчен Бай Ганьо
В образа, който изграждам, ще има много от комичното - сатира, сарказъм, пародия, ирония, но най-вече бих желал зрителят да се уплаши от този герой, казва актьорът
Голямо предизвикателство е за мен тази роля, най-малкото затова, че тя е играна в Сатиричния театър и във филм от големия български актьор Георги Калоянчев, с което изпълнение не бих искал и да се сравнявам. И друго - българинът има изработен модел, щампа за това как изглежда и какво представлява Бай Ганьо. А да разбиеш тази щампа е доста рисковано. Но аз мисля, че затова сме творци и артисти, за да търсим нови неща в този типичен за българите герой. Нашият Бай Ганьо, както мислим с режисьора Пламен Панев, ще се опита да разчупи старите представи за този персонаж. Искаме да покажем новия, рафиниран, образован, добре облечен и поевропейчен българин, който обаче вътре в себе си е запазил всички черти на байганьовщината, дори бих казал, отишъл е по-далеч от класическия тип – станал е по-лош, по-агресивен, по-нечовечен, по-безпардонен.
В амбицията да покажем едни нови черти на метаморфозите на Бай Ганьо днес в образа, който изграждам, ще има много елементи от комичното - сатира, сарказъм, пародия, ирония, но най-вече бих желал зрителят да се уплаши от този Бай Ганьо. Байганьовщината е станала толкова агресивна, че ме плаши. Именно тази разразила се до безкрайност злина у съвременния Бай Ганьо ми се иска да прозвучи като тревожно внушение от сцената.
Пламен ПАНЕВ, режисьор: Лошото е, че не е изчезнал,
хубавото е, че го виждаме
Алековият герой е ярка част от голяма театрална социология, която анализира българина
Имам влечение и пристрастност към пиесите от българската драматургия от Възраждането до днес. Интересни са ми с тяхната остра социална значимост и тънка социална психология, с които качества, независими една от друга, анализират българина, образувайки темела на неговото ярко типизиране, социологизиране, характерологична обрисовка. Те са съвсем независими една от друга, а всъщност образуват голяма театрална социология, която ми е интересно да интерпретирам на сцената.
В този дух е и желанието ми да направя пиесата на Георги Данаилов, третираща така емблематичния за националната психология образ на Алековия герой – Бай Ганьо. Лошото е, че той не е изчезнал от нашия живот, а хубавото е, че ние го виждаме. Ако ние не го фиксирахме, щяхме да бъдем жалки проекции на Алеко Константинов. Но приближавайки се до Ганьо чрез литературата или друго изкуство, ние сякаш се пречистваме и преживяваме някакъв катарзис, всеки един от нас за себе си, чрез „прозренията” на Бай Ганьо.
Крум ГЕРГИЦОВ /Материалът е публикуван първо в русенския вестник "Бряг"/
Напиши коментар